Copyright 2024 - СУ "Хр.Ясенов" град Етрополе

Христо Ясенов е псевдоним на Христо Павлов Туджаров, роден в Етрополе на 24.12.1889 год. в семейството на търговец. Основно образование получава в родния си град. След това завършва гимназия във Враца и Държавното художествено-индустриално училище в София. Още като ученик в столицата попада в литературния кръг около Антон Страшимиров, който посреща с възторг първите изяви на никому неизвестния творец и му дава писателското име Ясенов.

Жизненият път на поета преминава през окопите на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Оцелял след пожарищата и кървите, Христо Ясенов се завръща от фронта с простреляна ръка и ордени за храброст. Заедно с Крум Кюлявков редактира сп. “Червен смях”, а по-късно с Гео Милев – сп. “Пламък”. Сътрудничи на списанията “Наш живот”, “Смях” и “Везни”

След потушаването на септемврийското въстание (1923) през март 1924 г. е интерниран в Горна Джумая. Във в. „Развигор“ се появяват протестни декларации на български интелектуалци срещу задържането на поета, литературна задруга „Хиперион“ провежда четения в полза на Ясенов. Протестни материали се появяват и в редактирания от Йосиф Хербст вестник „АБВ“. Калина Малина, Крум Кюлявков, Илия Бешков, Александър Балабанов и др. публикуват свои текстове в негова защита и поетът е освободен. В своето забележително писмо “На всички адреси”, публикувано във в. “Развигор”, поетът благодари на всички, които са се застъпили за неговото освобождаване и открито заявява:

     “Аз не мисля да ставам “добър гражданин” и не съветвам никого на подобна подлост”.

Христо Ясенов завършва жизнения си път през кървавите априлски нощи на 1925 г., споделяйки участта на своите събратя по перо Гео Милев, Йосиф Хербст, Сергей Румянцев...

Ясенов издава единствената си стихосбирка "Рицарски замък" през 1921 като книга първа на замислената от Гео Милев библиотека "Книги за малцина". Повечето от стиховете, влезли в 12-те цикъла на стихосбирката са писани през 1909-1912 и с малки текстологични различия (предимно в цикъла "Пан") голяма част от тях са публикувани в периодичния печат (до 1919). По своето формално-семантично единство стихосбирката на Ясенов се вписва в отвоювалата вече свои територии в българската литература символистична традиция, тъй като притежава характерни черти на символистичната поетика. "Рицарски замък" попада в обширен поетичен контекст, който отвежда към поезията на К. Д. Балмонт, А. А. Блок, В. Иванов, П. К. Яворов, Д. Дебелянов. Едновременно с това поради своеобразното символистично и неоромантично моделиране на действителността Ясенов представя с "Рицарски замък" свой собствен поетичен модел.

Поетът е писал и редица хумористично-сатирични стихове, памфлети и фейлетони, в които главни теми са ситуацията в България след войните, цената на постигнатия мир и политическите борби в Русия след 1917. От Ясенов са открити и двадесетина картини (предимно портрети), повечето от които изчезват безследно.

Галерия със снимки можете да разгледате тук

Произведенията му можете да прочетете тук.